напатело

Речник на българския език

1. напатело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напатело е производна форма на напатя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напатело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напатело е производна форма на напатя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).