напатели

Речник на българския език

1. напатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

напатели е производна форма на напатя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

напатели е производна форма на напатя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).