напател

Речник на българския език

1. напател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напател е производна форма на напатя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напател — мин. деят. несв. прич. м. р.

напател е производна форма на напатя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).