напател
1.
напател —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
напател
е производна форма
на напатя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
напател —
мин. деят. несв. прич. м. р.
напател
е производна форма
на напатя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).