напакостили

Речник на българския език

1. напакостили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напакостили е производна форма на напакостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напакостили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

напакостили е производна форма на напакостя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).