напакостила

Речник на българския език

1. напакостила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напакостила е производна форма на напакостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напакостила — мин. деят. св. прич. ж. р.

напакостила е производна форма на напакостя (мин. деят. св. прич. ж. р.).