нападал

Речник на българския език

1. нападал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нападал е производна форма на нападам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нападал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нападал е производна форма на нападам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нападал — мин. деят. св. прич. м. р.

нападал е производна форма на нападам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нападал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нападал е производна форма на нападам (мин. деят. несв. прич. м. р.).