наостряха

Речник на българския език

1. наостряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наостряха е производна форма на наострям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наостряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наостряха е производна форма на наострям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).