наостряло

Речник на българския език

1. наостряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наостряло е производна форма на наострям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наостряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наостряло е производна форма на наострям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наостряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

наостряло е производна форма на наострям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наостряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наостряло е производна форма на наострям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).