наострял

Речник на българския език

1. наострял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наострял е производна форма на наострям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наострял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наострял е производна форма на наострям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наострял — мин. деят. св. прич. м. р.

наострял е производна форма на наострям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наострял — мин. деят. несв. прич. м. р.

наострял е производна форма на наострям (мин. деят. несв. прич. м. р.).