наоравали

Речник на българския език

1. наоравали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наоравали е производна форма на наоравам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наоравали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наоравали е производна форма на наоравам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. наоравали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наоравали е производна форма на наоравам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. наоравали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наоравали е производна форма на наоравам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).