наорава

Речник на българския език

1. наорава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наорава е производна форма на наоравам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наорава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наорава е производна форма на наоравам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наорава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наорава е производна форма на наоравам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).