наоблечало

Речник на българския език

1. наоблечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наоблечало е производна форма на наоблека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наоблечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наоблечало е производна форма на наоблека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).