наобиколил е

Речник на българския език

1. наобиколил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наобиколил е е производна форма на наобиколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наобиколил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наобиколил е е производна форма на наобиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).