наобиколеше

Речник на българския език

1. наобиколеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

наобиколеше е производна форма на наобиколя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наобиколеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

наобиколеше е производна форма на наобиколя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).