наобиколели

Речник на българския език

1. наобиколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наобиколели е производна форма на наобиколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наобиколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наобиколели е производна форма на наобиколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).