наносил е

Речник на българския език

1. наносил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наносил е е производна форма на нанося се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наносил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наносил е е производна форма на нанося се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).