наносила

Речник на българския език

1. наносила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наносила е производна форма на нанося се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наносила — мин. деят. св. прич. ж. р.

наносила е производна форма на нанося се (мин. деят. св. прич. ж. р.).