наносело

Речник на българския език

1. наносело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наносело е производна форма на нанося се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наносело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наносело е производна форма на нанося се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).