наносвал

Речник на българския език

1. наносвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наносвал е производна форма на наносвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наносвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наносвал е производна форма на наносвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наносвал — мин. деят. св. прич. м. р.

наносвал е производна форма на наносвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наносвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наносвал е производна форма на наносвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).