намъчило е

Речник на българския език

1. намъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намъчило е е производна форма на намъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намъчило е е производна форма на намъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).