намъчили

Речник на българския език

1. намъчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

намъчили е производна форма на намъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намъчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

намъчили е производна форма на намъча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).