намъдрял

Речник на българския език

1. намъдрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъдрял е производна форма на намъдрям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намъдрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъдрял е производна форма на намъдрям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намъдрял — мин. деят. св. прич. м. р.

намъдрял е производна форма на намъдрям се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. намъдрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

намъдрял е производна форма на намъдрям се (мин. деят. несв. прич. м. р.).