намъдрувал

Речник на българския език

1. намъдрувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъдрувал е производна форма на намъдрувам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намъдрувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъдрувал е производна форма на намъдрувам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намъдрувал — мин. деят. св. прич. м. р.

намъдрувал е производна форма на намъдрувам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. намъдрувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

намъдрувал е производна форма на намъдрувам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).