намушквало

Речник на българския език

1. намушквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намушквало е производна форма на намушквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намушквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намушквало е производна форма на намушквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. намушквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

намушквало е производна форма на намушквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. намушквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намушквало е производна форма на намушквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).