намушквал

Речник на българския език

1. намушквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намушквал е производна форма на намушквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намушквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намушквал е производна форма на намушквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намушквал — мин. деят. св. прич. м. р.

намушквал е производна форма на намушквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. намушквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

намушквал е производна форма на намушквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).