намушел

Речник на българския език

1. намушел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намушел е производна форма на намуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намушел — мин. деят. несв. прич. м. р.

намушел е производна форма на намуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).