намушвали

Речник на българския език

1. намушвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

намушвали е производна форма на намушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намушвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

намушвали е производна форма на намушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. намушвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

намушвали е производна форма на намушвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. намушвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

намушвали е производна форма на намушвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).