намушва

Речник на българския език

1. намушва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

намушва е производна форма на намушвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. намушва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

намушва е производна форма на намушвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. намушва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

намушва е производна форма на намушвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).