намуси

Речник на българския език

1. намуси — сег. вр., 3 л., ед. ч.

намуси е производна форма на намуся се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. намуси — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

намуси е производна форма на намуся се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. намуси — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

намуси е производна форма на намуся се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. намуси — повелително наклонение, ед. ч.

намуси е производна форма на намуся се (повелително наклонение, ед. ч.).