намусело

Речник на българския език

1. намусело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намусело е производна форма на намуся се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намусело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намусело е производна форма на намуся се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).