намусели

Речник на българския език

1. намусели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

намусели е производна форма на намуся се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намусели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

намусели е производна форма на намуся се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).