намусел

Речник на българския език

1. намусел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намусел е производна форма на намуся се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намусел — мин. деят. несв. прич. м. р.

намусел е производна форма на намуся се (мин. деят. несв. прич. м. р.).