намусвали

Речник на българския език

1. намусвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

намусвали е производна форма на намусвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намусвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

намусвали е производна форма на намусвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. намусвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

намусвали е производна форма на намусвам се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. намусвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

намусвали е производна форма на намусвам се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).