намръщил е

Речник на българския език

1. намръщил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намръщил е е производна форма на намръщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намръщил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намръщил е е производна форма на намръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).