намръщел

Речник на българския език

1. намръщел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намръщел е производна форма на намръщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намръщел — мин. деят. несв. прич. м. р.

намръщел е производна форма на намръщя (мин. деят. несв. прич. м. р.).