намръщвало

Речник на българския език

1. намръщвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намръщвало е производна форма на намръщвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намръщвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намръщвало е производна форма на намръщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. намръщвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

намръщвало е производна форма на намръщвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. намръщвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намръщвало е производна форма на намръщвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).