намрънкотел

Речник на българския език

1. намрънкотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намрънкотел е производна форма на намрънкотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намрънкотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

намрънкотел е производна форма на намрънкотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).