намокрят

Речник на българския език

1. намокрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

намокрят е производна форма на намокрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намокрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

намокрят е производна форма на намокря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).