намокрило

Речник на българския език

1. намокрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намокрило е производна форма на намокря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намокрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

намокрило е производна форма на намокря (мин. деят. св. прич. ср. р.).