намокрел

Речник на българския език

1. намокрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намокрел е производна форма на намокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намокрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

намокрел е производна форма на намокря (мин. деят. несв. прич. м. р.).