намножал

Речник на българския език

1. намножал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намножал е производна форма на намножа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намножал — мин. деят. несв. прич. м. р.

намножал е производна форма на намножа (мин. деят. несв. прич. м. р.).