намисляше

Речник на българския език

1. намисляше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

намисляше е производна форма на намислям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. намисляше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

намисляше е производна форма на намислям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).