намисляли

Речник на българския език

1. намисляли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

намисляли е производна форма на намислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намисляли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

намисляли е производна форма на намислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. намисляли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

намисляли е производна форма на намислям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. намисляли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

намисляли е производна форма на намислям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).