намислило

Речник на българския език

1. намислило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намислило е производна форма на намисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намислило — мин. деят. св. прич. ср. р.

намислило е производна форма на намисля (мин. деят. св. прич. ср. р.).