намислил

Речник на българския език

1. намислил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намислил е производна форма на намисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намислил — мин. деят. св. прич. м. р.

намислил е производна форма на намисля (мин. деят. св. прич. м. р.).