намислели

Речник на българския език

1. намислели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

намислели е производна форма на намисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намислели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

намислели е производна форма на намисля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).