наминело

Речник на българския език

1. наминело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наминело е производна форма на намина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наминело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наминело е производна форма на намина (мин. деят. несв. прич. ср. р.).