наминела

Речник на българския език

1. наминела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наминела е производна форма на намина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наминела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наминела е производна форма на намина (мин. деят. несв. прич. ж. р.).