наминел

Речник на българския език

1. наминел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наминел е производна форма на намина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наминел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наминел е производна форма на намина (мин. деят. несв. прич. м. р.).