наметяло

Речник на българския език

1. наметяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наметяло е производна форма на намета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наметяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наметяло е производна форма на намета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).